Тайна за здраве от едно време
Село Белица е разположено в Итхиманска Средна гора на равно разстояние от гр. Ихтиман и с. Вакарел на около 1000 м. надморска височина. Махала Горубиите е една от 15-те махали, разпръснати около „средищната” махала Черковна и в момента е обитавана от шепа хора: пенсионираният горски с неговата половинка Горица, баба Петрунка, едно семейство с двете им деца. Характерно за махалата, освен безкрайните поляни и вековните букови гори, е че и до ден днешен течаща вода няма. Хората си я набавят от две изворчета, чиято ледено студена вода се събира в корените на буките.
Махалата се оживява предимно през лятото, когато няколко семейства от София идват да почиват в къщите, оставени им по наследство.
През 20-те и 30-те години на XX в. в махалата са живяли няколко рода, наричани по специфичен начин: Ташовците, Петлите, и т.н. Всички, и млади, и стари, са живяли в една къща, а децата в първо отделение са ходили на училище пеша на 2 км по една пътека. Студ и сняг не са ги спирали. По онова време там сняг е падал в изобилие, а пътеките не са се почиствали, малчуганите трябвало да ринат снега, за да се придвижват. Краката на учениците се зачервявали от ходенето в преспите сняг, носели вълнени чорапи, които стигали под коляното и се връзвали с връвчица. Какво ти физическо възпитание и часове по спорт в училище: баба Петрунка се чуди как са оживели!
Истински дюшеци не са имали, разказва баба Петрунка. На леглото нареждали накосена папрат, която сменяли всяко лято, а отгоре мятали по една вълнена домашно тъкана черга. С благодатните изпарения на папратта и завивката от вълна баба Петрунка си обяснява, че са спяли добре и са били здрави.
Предположенията ѝ са основателни. Папратта е едно от най-древните растения на Земята: появата на първите видове датира отпреди 360 милиона години. Растението не се слави с голяма известност и няма широко разпространение в козметиката и конвенциалната медицината, но има благоприятно влияние и се използва в народната ни медицина. Приложима е в декорацията на дома, а през 19 в. в Англия е била на мода декорацията и на домакински съдове, лъжици, мебели, както и като бродерии на възглавници и покривки. Корените на някои видове папрат са традиционна храна в Нова Зеландия и в страните от Южния Тихи океан, а младите листа на конската папрат се употребяват за храна от бедното население в Япония, Нова Зеландия и Канарските острови.
Папратта притежава способността да пречиства замърсена почва, а се проучва и способността ѝ да елиминира химическото замърсяване във въздуха. Най-широко разпространена у нас е Конската или Орлова папрат (Pteridium aquilinum (L.) Kuhn). В народната ни медицина коренищата ѝ се използват като глистогонно средство, както и под формата на запарка за налагане на рани и против обриви. Листата отпъждат насекомите и съдържат 8% пепел, в която се откроява значително количество калиеви соли. Известно е, че калиевият хлорид притежава противовъзпалително и антисептично действие. Калиевият фосфат оказва благоприятно влияние върху мозъка и нервната система, подсилва паметта и подобрява мисловните процеси, подпомага справянето с нервно – психична преумора, вследствие на продължително учене и подпомага лечението на невралгия, неврити, депресия, апатия, безсъние, стрес, понижен тонус, инфекции, септични състояния.
Калиевият сулфат пък подобрява доставката на кислород в клетките, стимулира клетъчното възпроизвоство, ограничава гнойните процеси и регулира дейността на черния дроб и се оказва много полезна при проблеми с белия дроб.
Сега едва ли ще спим на дюшек от папрат като баба Петруна на времето, но защо да не прекарваме повече време сред природата, за да подишаме чист въздух и да усетим благодатното влияние и живителната сила на папратта и всички останали цветя и растения? В краен случай можем да украсим дома си с това растение, което освен, че ще пречисти въздуха, ще ни донесе и приятен свеж полъх от природата.
