Манголдът – буйният веселяк в градината
Манголдът започна да става познат у нас през последните години и за моя радост започнах да го виждам все по-често по пазарите. Наричат го още спанаково или листно цвекло заради голямата му прилика със спанака. Неговите листа, обаче, са по-големи, по-къдрави и по-весели.
Той е от семейство Лободови и е с двугодишен цикъл на развитие. Разликата от салатното цвекло е, че през първата година не образува кореноплод, а листна розетка и силно разклонен корен. Презимувалите растения развиват цветоносно стъбло и образуват семена.
Тъй като манголдът е по-слабо устойчив на ниски температури, ние сеем нашия манголд в началото на месец април. На слънчево място в градината правим редове през 40 см и засяваме семената директно в почвата. След като изникнат и пораснат около 10/15 см правим и първо прореждане, на 30 до 35 см между самите растения.
Второто прореждане е когато растенията са около 30 см, а отстранените растения стават на вкусна супичка или свежа салатка.
Ние наблягаме на салатката, защото в суровия манголд се съдържа голяма доза витамини А, С, К, витамини от групата В, както и много минерали. Например в 100 гр. манголд се съдържат 10% желязо, 5% калий, 20% магнезий, както и манган, мед, протеин, лутеин и фибри. Така че той се оказа супер храна!
Как да не ти стане любимец!
Много наблягаме на него, защото и растежът му е с бързи темпове. При едно условие: да има влага. Затова го поливаме редовно и той ни се отплаща богато!
Едва дочакваме да се оформят най-външните листа, за да започнем да го берем. Все пак внимаваме да не се изтощава растението, затова берем около 1/4 от листната маса.
Самият му вид е много впечатляващ! Тъй като в лехата се редуват червени, бели и жълти стъбла с големи, зелени листа, аз тайничко си го наричам „буйния веселяк“. С две думи, отглеждаме това растение с голямо удоволствие.
Берем го до късна есен, а тази топла зима си имахме през целия период.
Ако е много студено, растенията могат да се извадят и да се засадят в пясък. Прибират се в избата или в тъмно помещение.
Миналата зима ние опитахме друго. Покрихме самите растения с отрязани 10-литрови пластмасови бутилки (иска ни се да намерим природосъобразна алтернатива) и брахме свеж манголд през цялата студена зима.
От младите листа си правим чудесни салати, а дръжките не хвърлям. От тях правя супички и плънка за баница. Направих и експеримент със свещените за моето семейство лозови сърмички. Увих някои от тях с по-големите листа на манголда и резултатът беше неочакван. Не само не ме смъмриха, че съм променила традиционната рецепта, а ми направиха комплименти за иновацията. Освен сила, манголдът дава и криле от щастие!
