домашната баклава на баба за коледа

Така любимата ми Коледа дойде! И ето, че пред мен изплува образът на моята баба Ласка, която си тананика тихичко и точи тънките кори за нашата голяма коледна баклава.

И сега устата ми се пълни със сладост само при спомена за нея!

После и ние, децата се включваме. Поставяхме листата върху леглото да изсъхнат и чупехме орехите. Разбира се, имаше и шеги. Злоядата ми братовчедка получаваш доста орехчета, но по главата.

Варенето на захарния сироп не беше детска работа и баба ни държеше далеко от печката. Нареждаше корите в една много голяма тава. И тази тава тя пазеше и ползваше само за баклавата, за нищо друго. Докато баклавата се печеше, сиропът, сгъстен вече, изстиваше.

След като я извадеше изпечена и зачервена, баба вземаше острия нож и следваше най-любимото ми: режеше я на локумчета, а в средата оставаше звездата. Захласнати гледахме как я залива със захарния сироп, покрива я и прибира в шкафа. Доутре, казваше тя. На сутринта бързах да видя звездата. Повдигнах леко покривката , но нямаше никаква звезда!

Сълзите ми вече капеха върху локумчетата. Тогава чувах зад мене баба: „Не плачи, дете, докато спяхте, дядо ти я изяде! Но догодина ще има нова!“. Но той, дядо ми, и на нея не прощаваше!